Наследствена ли е алергията?

Защо независимо от повсеместното присъствие на алергени, не при всички хора възникват алергии? Забелязва се, че такива заболявания като алергичен ринит и алергичен конюнктивит, алергична бронхиална астма, т.нар. атопичен дерматит по-често се срещат между близки родственици на болния от алергично заболяване. Вероятността децата на такива родители да боледуват от алергии е около 30 процента. Ако двамата родители имат алергии, то вече 60 процента от потомството им ще боледува от такива.

Терминът, който дава обобщаващо название на такива „странни заболявания”, за които има семейна предразположеност е Атопия. Атопия е състояние, при което съществува наследствена генетична предразположеност към алергии за сметка на по-изразена способност към образуване на IgE антитела, отколкото при други лица. IgE антителата са имуноглобулините, които отговарят за развитието на алергични реакции. Когато човек е здрав съдържанието на този имуноглобулин в кръвта е много ниско. При постъпване на алерген в организма, при някои хора започва рязко и интензивно образуване  на IgE антитела, насочени против дадения алерген. Особено свойство на IgE е това, че той здраво се присъединява към повърхността на определени клетки – мастни клетки, разположени във всички органи и тъкани, и базофилни левкоцити, циркулиращи в кръвта. По такъв начин тези клетки получават уникално уръдие за разпознаване именно на този алерген, който е предизвикал образуването на IgE антитела. Въоръжените с това оръдие клетки са подготвени за поредната среща с алергена, а самият организъм придобива специфична повишена чувствителност към дадения алерген и ако се осъществи поредна среща на организма с алергена, това предизвиква верига от последващи алергични реакции.

По-вероятно е обаче способността към образуване на IgE антитела да не е единствената форма на предразположеност към алергии. Наблюдения показват, че причината може да бъде и напр. по-голяма активност на клетките, участващи в алергичния процес, с по-висока чувствителност на тъканите и др., но пак  в рамките на семейството и наследствени фактори.

Това показва, че при всички алергии се унаследява не конкретно заболяване и не повишена чувствителност към определен алерген, а някои механизми, облекчаващи или усилващи формирането и проявата на алергичния отговор, като такъв. Ако тези механизми се окажат достатъчни при срещата с алергените, то при човек се формира алергия. Конкретната му локализация и степен на проява зависят от особеностите на организма и от въздействието на факторите на външната среда.

През последните години факторите на окръжаващата среда придобиват по-голямо значение в увеличаването на заболеваемостта от алергии, което е значително. Алергичните заболявания започват да стават най-важният медико-социален проблем на съвременността. Защо е така?

Първо, има значение постоянно увеличаващото се число нови продукти, притежаващи алергенни свойства, с които преди не се е случвало да се сблъскваме.

Второ, сега върху човек въздействат фактори, които въпреки че сами по себе си не се явяват алергени, облекчава формирането и проявата на алергии. Това са добре известните фактори, като повишеното съдържание на SO2, NO2 в атмосферния въздух, свързано със замърсяването на околната среда с продукти от производствената дейност на човека, цигарен дим, газовете от изгарянето на двигателите с вътрешно горене и др. Такива фактори усилват съществено алергичните реакции.