Ние почиваме, а сърцето ни никога

Да познаваш тялото си е част от задължителната обща култура на човека. Всички ние се грижим ревностно за своята външност – прическа, облекло, обноски. Често обаче сме безотговорни към състоянието на невидимата част от нашето тяло – тази, от която зависи съществуването ни, качеството и продължителността на собствения ни един – единствен живот.

Всички клетки, органи и системи в човешкото тяло са неразривно свързани помежду си. Смущенията във функциите на всяка една клетка се отразяват върху цялостното състояние на организма ни. За да живее този организъм трябва да се храни, а хранителните вещества се разнасят по него чрез кръвта.

Кръвта – тя е количествено около 4-5 литра като повече при мъжете, отколкото у жените, а най-малко при старите хора. Освен че доставя хранителни вещества до клетките и тъканите, кръвта изнася от тях отпадните продукти, получили се при обмяната /метаболизма/ и към отделните органи /бъбреци, бели дробове, черен дроб,черва, кожа/ – за изхвърляне. От белия дроб тя приема кислорода, нужен за клетъчното дишане и за изгарянето на веществата, а към него носи отпадъчния въглероден окис.

Кръвта се състои от течна среда /плазма/ и формени елементи. Те са основно 3 вида. Еритроцитите/червените кръвни клетки/ съдържат хемоглобин. Той се състои от кръвен белтък и желязо и осигурява газовия транспорт. Когато носи кислород, се нарича оксихемоглобин, а когато е натоварен с въглероден двуокис – карбоксихемоглобин.

Левкоцитите /белите кръвни клетки/ са „виновниците” на организма – те го отбраняват от попадналите в кръвта болестотворни организми  като ги поглъщат. Това е най-важната им основна функция, наричана фагоцитоза.

Тромбоцитите /кръвни плочици/ също изпълняват защитни функции, участвайки градивно в кръвосъсирването – изключително важен процес, когато при нараняване кръвта излезе от кръвоносните съдове.

Еритроцитите живеят средно 120, а левкоцитите и тромбоцитите – по 4-5 дни. Така кръвта непрекъснато обновява формените си елементи. Те както и плазмата се образуват в червеният костен мозък, който се намира в кухините на дългите тръбести кости и е с общо тегло от 1,6 до 3,7 кг. Образуват се също така и в далака, лимфните възли и ретикулоендотелната система. ”Строителни материали” са желязото, витамините В6, В12, и С, фолиевата киселина, микроелементите кобалт и мед. Всички те се съдържат в разнообразната храна и най-вече в месото, черния дроб, зелето.

След 70 годишна възраст червеният костен мозък вече е наполовина закърнял и се е превърнал в жълт, който не произвежда нищо.

Спре ли кръвта да се движи из тялото, животът спира. Затова тя се намира в непрекъснато кръвообращение.

Кръвообращението се осъществява в 2 кръга:

1. Малкият кръг се сключва между дясната камера на сърцето и лявото му предсърдие. Дясната камера тласка дошлата венозна, „замърсена” кръв по белодробната артерия в белия дроб. В него тази кръв се вентилира, освобождава въглеродния двуокис, приема кислород и чрез белодробните вени отива в лявото предсърдие.
2. Големият кръг започва от лявото предсърдие – кръвта вече артериална, „чиста”, попада в лявата камера на сърцето и се влива в най-големия кръвоносен съд на нашето тяло – Аортата. Оттам чрез нейните артериални разклонения отива в най-тънките им краища – капилярите, и донася кислород до всички клетки. Там приема отпадните продукти и през вените на тялото се събира в двете кухи вени и се сключва големия кръг в дясното предсърдие, откъдето попада в дясната камера и отново започва своя малък кръг.

Всичко това става в нашето тяло благодарение на неуморното ни сърце.

Сърцето – то представлява кух мускулест орган с тегло около 250-350 грама, като при мъжете е по-голямо. Сърцето се командва от централната нервна система, но има и своя собствена проводна система, която е много уязвима от грипния вирус.

Здрава преграда отделя лявото предсърдие и лявата камера от дясното предсърдие и дясната камера, а помежду си предсърдията и камерите , белодробните вени, белодробната артерия и аортата се отделят чрез клапи. Първо се свиват предсърдията и изтласкват кръвта в камерите, после се свиват и те /това е систола/, след което предсърдията и камерите едновременно се отпускат /диастола/. Това се извършва с честота от 140 /при новороденото/ до 65 удара в минута /при младежа/. Забавянето на сърдечния ритъм под 60 удара се нарича брадикардия, а учестяването му над 84 – тахикардия. Тахикардията е много по-опасна, особено ако е болестно обусловена.

За 1 минута сърцето ни изтласква по тялото от 3 до 5,2 литра кръв, а при спортистите натоварването може да достигне до 40 литра. Самото сърце е богато кръвоснабдено посредством гъста мрежа от артерии и капиляри. То не спира да работи и за минута от 3-тия месец на вътреутробното развитие на зародиша до смъртта на човека. Даже когато ние спим и почиваме, сърцето ни работи.

През целия ни живот нашето сърце не знае почивка. Ако се запознаем с него подробно, може да осъзнаем, че просто трябва да го щадим повече и да не го натоварваме допълнително с вредни навици, наднормено тегло и неправилно хранене. Сърцето ни никога не почива и има нужда да се храни. Нека се погрижим за него и му даваме това, от което има нужда – здравословен живот.