За стрес напоследък се говори много. И с основание. Какво всъщност представлява стреса?
У животните и у човека съществува един сложен физиологичен механизъм за привеждане в състояние на повишена готовност да се реагира спрямо неочакваните промени в околната среда и особено срещу тези, които представляват заплаха. Сигналът е подаден и автоматично започват да „говорят вещества „, нервната система преминава на друг режим. Стресът не е патологично състояние, той е израз на подвижността на живия организъм, на готовността му да реагира спонтанно и съответно на многобройните дразнители. Когато реакцията е прекомерна по сила и продължителност, което не съответствува на изискванията на действителността, говорим вече за дистрес. Но понятието СТРЕС е придобило популярност в смисъла на дистрес.
Пример:“ При пресичане на улица, чуваме спирачки, стресваме се и сърцето почва да бумти, втурваш се към тротоара веднага .“
Дистрес е когато постоянно, дори без повод, очакваш скърцането на спирачки и се намираш в ненужно състояние на повишена готовност, което изтощава организма. Нашето механизирано, динамично съвремие изобилства от дразнители, като започнем от физическите фактори дразнители /напр. шума /. Към това се прибавя постоянното бързане, страхът да не закъснееш, да не пропуснеш автобуса, срещата, шанса. В този по-общ и разбираем смисъл хобито като дейност, съчетана с положителни емоции, изграден стереотип на занимание, вече е един уравновесяващ фактор, една относителна неизменност, един оазис, който се противопоставя на бързането и неизвестностите. Дори това е достатъчно психохигиенно основание да се препоръчва хобизма. Възниква въпроса: Защо професионалната активност не е винаги достатъчна?
Първо, защото човек има различни, дори противоречиви вътрешни наклонности и те трябва да намерят поле за изява. Но хобизмът е освободен от бремето на задължителността, от напрежението да успееш, да се издигнеш.
По какъв начин едно хоби е бариера срещу стреса и как помага за преодоляване на повишената невротичност у съвременния човек?
Преди всичко със създаването на положителни емоции, които в конкуренцията с отрицателните обикновено ги надвиват и преодоляват.
Тази ангажираност към нещо доброволно избрано поставя човека на трайна дистанция от невротизиращи ежедневни сблъсъци и психотравми. Човекът с хоби постепенно става мъдър човек. Той има своя страст и свой смисъл и не иска да си губи времето и настроението с неприятни дреболии, т. е. той вече е извън конфликта.
Друго въздействие на хобито е възпитателното. Върху характера, върху поведението, върху естетическия вкус.
За всяко човешко същество е необходима опора, нещо стабилно, на което да разчита в своя динамичен и не винаги лесен живот. Много от нашите опори се оказват нетрайни. Хобито се явява една трайна опора, която успокоява, отдалечава от житейските беди и удовлетворява. То създава настроение, носи щастие и прави по-лесно разрешаването на неразрешимите проблеми. Вашето хоби Ви създава и самочувствие. Но всеки човек, който иска да има такова , трябва да открие най-подходящото за себе си. Трябва искрено да е отворен към света и неговите чудеса. Неподправеното любопитство и живия интерес са мощни фактори за ориентация, нуждата от творчество е определяща, а случайността и въздействието на средата са насочващи към един или друг обект, към една или друга дейност, към тази благородна страст, която се нарича ХОБИ.
Много жени негодуват, защото партньорите им отделят прекалено много внимание на хобито си и понякога избират риболова пред приятелката си. Според психолозите обаче, по-добре мъж с хоби, отколкото мъж, който не се интересува от нищо.