Малка и красива, калинката е добър приятел в градината

“Калинке, малинке, накъде ще отлетиш,
покажи ми пътя,  там където ще се оженя”. 

Едно малко и красиво червеничко насекомо на различен брой черни точици винаги ни носи надежда и вяра, че предстои нещо хубаво когато го видим или кацне близо до нас. Всеки от нас помни как в детските си години е поставял насекомото на дланта си е чакал да му покаже посоката, в която ще намери своето щастие.

Калинката е много полезно насекомо и всички градинари знаят това. Съществуват над  5 хил. вида калинки, почти  всички се хранят с листни въшки и са много добър техен помощник като защитник на растенията. Още преди учените да установят, колко полезна е калинката за биоравновесието, тя е била любимо насекомо както на децата, така и на възрастните. Малката и красива буболечка, в повечето случаи червена изпъстрена с различен брой черни точки, буди умиление винаги когато попадне пред погледа ни. Въпреки, че има видове, които са жълти с черни точки и такива, които са черни на червени точки, символичният образ на калинка в съзнанието ни е винаги червена на черни точици. Срещаме я непрекъснато по картички, детски дрешки, играчки и какво ли не още.

Какво насекомо е калинката и какво знаем за нея?

В повечето случаи тя е хищно насекомо, което се храни с листни и щитовидни въшки като само ларвата на калинката изяжда над 3 хиляди листни въшки през живота си. Така калинката е изключителен помощник в градината и много полезно  насекомо. Въпреки, че е хищник калинката също има свои врагове и красивата й окраска е всъщност вид предупреждение към враговете й. С ярките си оцветки, тя ясно предупреждава, че всъщност е опасна и отровна. И това наистина е така, защото нейната кръв мирише доста отблъскващо за повечето от насекомите и съдържа алкалоидни токсини.

Като повечето от насекомите и калинката прекарва студените зимни месеци на групи някъде на топло, а през пролетта започва размножителния им период. В периода от май до юли една женска калинка снася над хиляда яйца, винаги на растение, където има достатъчно храна. Ларвите са много малки и дори често пъти по-малки от самите листни въшки, с които се хранят. Ларвата бързо расте и  постепенно преминава в пашкул като този процес е различно дълъг в зависимост от атмосферните условия и температурата. Следващия стадий на развитие е излизането от пашкула на какавида.  При благоприятна температура от разтварящия се пашкул постепенно излиза малката калинка, която в началото е жълто-оранжева, но след няколко дни почервенява. След излизането от пашкула малките калинки в продължение на около месец остават на едно и също място и се хранят там. По-късно започват да летят и да търсят храна. Много интересно в поведението на калинките е способността им при опасност да се правят на умрели като се свиват и не помръдват известно време. Животът на повечето видове е една година, през която  малкото, красиво и ненаситно гладно насекомо дава огромно поколение.

Калинката е много обичано насекомо и има много митове, свързани с нея по целия свят.

• Във Франция, например се смята, че ако на  болен човек кацне калинка и отлети, тя ще отнесе болестта му със себе си.
• В Швейцария вместо от  щъркели, бебетата се „носят” от калинките. Те са символ на плодовитост и пълнота в семейството.
• В Белгия когато калинка кацне на младо момиче, по броя на точките се съди за броя на децата, които ще има.
• В Норвегия свързват калинката  с вид пророчество за брак. Ако двама души заедно видят калинка, това означава, че имат общо бъдеще.
• У нас, в България очакваме от калинката да ни покаже пътят и посоката, в която да търсим своя любим или любима.

Винаги когато видим калинка, вярваме, че ще ни се случи нещо хубаво и я свързваме с късмет и предстоящо щастие. Затова ако имаме градина и искаме да виждаме често калинки в нея, трябва да внимаваме с пестицидите. Малките красиви буболечки ще свършат много повече работа от каквито и да било химически препарати, ще ни радват с присъствието си и ще ни носят щастие.