Артроза на тазобедрената става – коксартроза

Какво представлява коксартрозата?

Артрозата на тазобедрената става, известна като коксартроза, се характеризира с прогресивно разрушаване на ставния хрущял до пълно оголване на костта и образуване на нова кост по периферията на ставните повърхности, т. нар. остеофити (шипове). Получава се деформиране и разрушаване на главата на бедрената кост и уплътняване и задебеляване на ставната капсула.

Всички тези промени стават причина за болки с различна продължителност  и сила, ограничаване на движенията, а в последствие на скъсяване на крайника и промяна в походката с накуцване на засегнатата страна.

В ранните стадии на коксартрозата болката е краткотрайна, предимно след натоварване или при атмосферни промени. В този момент тя се повлиява добре от болкоуспокояващи средства. Първите и неотложни мерки, които трябва да се вземат е намаляване на теглото ако е наднормено и избягване натоварване на тазобедрените стави с вдигане на тежести или тежък физически труд. Добре е да се правят упражнения за мускулатурата и повдигане тока на обувката, които успоредно с лекарствената терапия спомагат за овладяване на болките и дискомфорта.

С напредване обаче на дегенеративния процес болката се усилва и започва да се появява и по време на сън. Движенията прогресивно се ограничават и се налага ползването на помощни средства за придвижване – в повечето случаи бастун. Съществуват опасности и от контрактура в тазобедрената стана.

Развитието на контрактура в тазобедрената става и постоянна, денонощна болка, повлияваща се трудно от лекарства, говорят за необходимостта от оперативна намеса. Изборът на оперативен метод зависи от възрастта, пола,общото състояние и професията на страдащия човек. При по-млади хора  с едностранно засягане на тазобедрената става обикновено става дума за вродена дисплазия, прекарана в детството асептична некроза на главата на бедрената кост (болест на Петрес) или травматична ипифизиолиза. Като алтернатива идват различни по вид остеотомии за промяна на зоните на натоварване на ставата и корекция на биомеханиката.

Когато са засегнати и двете тазобедрени стави обикновено се касае за първична артроза, която в повечето случаи е в резултат от износване ставата с възрастта. Възможна е вторична артроза в резултат от заболявания като подагра, диабет, възпалителни заболявания, асептична некроза (болест на Чандлър) или травма, но и при нея най-често е ангажирана само едната става.

При асептичната некроза – Болест на Чандлър пораженията в тазобедрената става са в резултат на нарушаване на кръвоснабдяването на главата на бедрената кост, което причинява загиване на определен участък от костта – некроза.

Две са основните направления за развитие на некрозата: травматично и нетравматична. Нарущенията в кръвотока, които настъпват при счупване на шийката на главата на бедрената кост, са ясни. Недостатъчно изяснени остават механизмите за кръвното разстройство при некрозата на бедрената глава с нетравматичен произход. В око 15 процента от случаите лекарите не установяват причинна връзка. Една от най-честите доказани причини е лечението с високи дози кортикостероиди при различни заболявания, особено след трансплатцация на органи, ревматоиден артрит и някои автоимунни заболявания. Друг фактор, който играе огромна роля е системната злоупотреба с алкохол. Алкохолът предизвиква разстройство в мастната обмяна и малки мастни емболии запушват артериалните притоци на кръв към бедрената глава.

За съжаление диагнозата асептична некроза често се слага твърде късно, когато разрушаването на тазобедрената става вече е напреднало и оперативната намеса е единствен изход.

Съвременна алтернатива на косартрозата – изкуствена става

Ендопротезирането и поставянето на изкуствена става е една доста добра алтернатива при косартрозата и спасява от инвалидизиране.  При него вече се използва и компютърна навигация като стремежът е за максимално опростяване на самата интервенция и по-бързото възстановяване след нея.

Изкуствената става е съставена от два модула, които могат да се прикрепят към костта чрез костен цимент или механично. Обикновено лекуващият лекар определя според конкретния случай вида на модулите и начина на прикрепването им.

Ендопротезирането  връща към активност страдащия човек, но трябва да се има предвид, че имплантите също се износват и все пак са чужд за организма елемент. Частиците, отделящи се при триенето на изкуствените материали, предизвикват отделяне на вещества, които стимулират остеокластната костна резолбция. По такъв начин настъпва бавно асептично разхлабване на компонентите на ставата. Процесът протича различно във времето и зависи от много фактори( индивидуалната костна плътност, материалите, от които са изработени модулите и др.).

За да се удължи животът на една изкуствена става, е желателно да не се бяга, скача и да не правят прекалено големи крачки, които натоварват ставата. Показано е плуването, ските, каране на колело. Вдигането на тежести трябва да се избягва.

При възникнало асептично разхлабване ставата трябва да се замени с нова. Това трябва да стане скоро след диагностицирането, защото всекидневно повтарящата се миграция на протезните модули при всяка крачка може да разруши костта и ще създаде допълнителни усложнения.