Умението да бъдеш началник /шеф/

Ако сме се издигнали в йерархията на мястото където работим и вече сме станали някакъв началник, не е лошо често да се замисляме дали постъпваме правилно, подходящи ли сме за този пост и преди всичко да знаем какви трябва да бъдем за да успеем да се докажем като такива. Въпросът не се свежда само до това да успееш да станеш началник. Много по-трудно е да се реализираш като такъв и да спечелиш доверието на подчинените си, а от там и на своите началници с постигнати резултати. Всеки има някой над себе си и не бива да забравя това.

Основната функция на един началник е да планира, координира и контролира дейността, за да има налични резултати. Но за да става това успешно най-важното, което трябва да може един ръководител е обединяването на неговите подчинени, за да може да се работи в екип.

Факт е, че всички тези функции не са лесна задача и затова не от всеки човек, колкото и голям професионалист да е в своята област, става началник. Освен професионализъм на един началник му е нужно да умее да носи отговорност и да взима решения, да не се страхува от рискове, да може да става своеобразен арбитър в отношенията между неговите подчинени, да бъде лидер.

Това обаче не е лесна задача в условия на икономическа криза, напрегнат пазар и голяма конкуренция. Затова се наблюдава все по-често явлението „контролиращият капризен началник”, който иска да одобри всяка стъпка на подчинените си предварително от страх, че всяка грешка може да окаже негативно влияние върху работата, а оттам съответно и на него самия. Такива началници не позволяват да се прави нищо без да са уведомени и така пречат несъзнателно на работата, станали жертва на своите страхове. Донякъде липсата на достатъчно квалифицирани кадри и недоверието в професионализма на подчинените също е причина за това, но това е пагубна тактика за всеки ръководител.

Дори в условия на икономическа криза, за да успее един началник трябва:

• Да умее да общува с неговите подчинени да го прави с желание. Да ги изслушва и да обмисля всяко тяхно предложение свързано с работата. Да стимулира инициативно мислене у тях. Да поощрява всяка нова идея дори в момента да не е удачна.
• Да не е прекалено самоуверен. Да взима решения, но все пак да се консултира предварително с хората, с които работи, дори и да са му подчинени.
• Да търси начини и да стимулира непрекъснато обучението и квалификацията на подчинените си. Важно е да обучаваш своите подчинени за да ги водиш напред. Това го знае всеки добър лидер. Само така се постигат успехи.
• Да изисква дисциплина, но и той самият да я демонстрира. Личният пример и тук е водещ фактор с много важен ефект. Ако един началник е дисциплиниран и не закъснява за работа, спазва всички срокове и обещания, много по-лесно може да постигне тези качества у своите подчинени, изисквайки ги.
•  Много важно е да бъде просто ЧОВЕК. Нечовешкото, грубо отношение към подчинените с демонстриране на сила е огромна грешка. Управлението със страх има краткотраен ефект върху всяка фирма и за всеки началник. Страха винаги води до грешки, които обаче остават скрити, а оттам – фатални. Страхът е предпоставка за лъжа и недоверие, недостатъчна комуникативност и ефекта на доминото. Само въпрос на време е краха на подобен ръководител. Добрият ръководител знае, че грешките са част от нещата и съответно начин неговите подчинени да научат повече. Той  трябва да стимулира и окуражава подчинените си да застават срещу предизвикателствата в работата и да ги преодоляват, а не да ги избягват от страх, че ще сгрешат и ще бъдат наказани за това.
• Много е важно началника да бъде справедлив. Той трябва да умее да приема еднакво всичките си подчинени, без да намесва лични емоции и да бъде справедлив към тях. Той трябва открито и мотивиращо се да поощрява всеки който заслужава, а да посочва грешките и да мотивира тези на които им е по-трудно, без да унижава никого. Така началника ще спечели уважението на подчинените си, а няма по-силна мотивация за служителите от уважаван шеф и материално стимулиране.
• Всеки началник трябва постоянно да се стреми към усъвършенстване и да учи. Така той ще бъде в час със всичко ново във бранша, в който работи и съответно ще предава своята квалификация на своите подчинени. Той винаги трябва да бъде с една глава пред тях в знанията си, но това трябва да става с постоянна квалификация, а не с възпрепятстване развитието и квалификацията на подчинените от страх, че може да бъдат повече от него.

От началника преди всичко зависи дали фирмата ще оцелее и ще запази досегашните си резултати. Това налага, не той да стане по-лош и строг, а точно обратното – да се опита да се самоусъвършенства като ръководител.