Насилие – проблем в обществото и семейството

Много болезнен проблем в нашето общество през последните години е насилието. То се среща и в училище между децата, и на улицата, а за съжаление и в семейството. Информация за проявено насилие получаваме непрекъснато както от медиите, така и непрекъснато в реалния си живот.

Често и в игрите на децата ни е включен елемент на насилие, а екшъните, които гледаме по телевизията направо гъмжат от насилие.

Дефиниция за насилие

Всяко действие, което наранява хора или животни или поврежда имущество, се смята за насилие. То засяга всички. Освен насилниците и жертвите, насилието засяга и тези, които знаят за него и се явяват безучастни свидетели.

Какви са причините за насилие?

Обикновено те са различни и не съвсем прости:

• Желание за отмъщение –  Отмъстителността е типична за човешката психика  черта. Непреодолимото желание да не останеш”длъжен” на някого, който ти е причинил нещо неприятно, често подтиква към насилие. Това е своеобразно раздаване на правосъдие, което няма как да бъде приемливо, защото е извън законите.
• Емоционални проблеми –  Често хората с ниско самочувствие или желание за власт извършват действия на насилие върху по-малки и по-слаби с цел да се почувстват силни  и да се докажат сами на себе си.
• Фактора  подражание – модел за подражание са обикновено силни  „герои”, които демонстрират властност и будят възхищение в по-слаби и обикновено емоционално зависими личности.
• Насилие, резултат от насилие – обикновено насилника преди време също е бил жертва. Родителите, които проявяват до насилие над децата си, особено с цел възпитание, трябва да знаят, че методът е погрешен, защото децата приемат насилието като нещо нормално в живота си. Впоследствие те често също прибягват до насилие, защото това е модела на общуване, който познават.
• Скуката  и липсата на интереси – безделието често става причина за насилие. Така, просто защото нямат друга работа и за развлечение, някои хора прибягват до насилие. Така се влиза и в ученически банди, от които после трудно се излиза.
• Избухливост в характера – има хора които внезапно реагират остро и неконтролируемо на различни фактори. Те не могат да контролират гнева си и проявяват агресия, а след това често съжаляват.
• Употребата на алкохол и наркотици – те въздействат на психиката на човека и пречат да се контролира, водят до безразсъдни постъпки и агресия.

 Как може да се спре насилието в живота ни?

Възпитанието и формирането на детето като личност е много важен фактор. Водещо значение при него има семейството. Ролята му е огромна, защото то както може да повлияе положително върху детето, така може да има негативно въздействие върху него. Примера на подражание е основно в семейната среда, а детето се развива и расте в нея.

Лошите взаимоотношенията между родителите, алкохолизма или наркоманията на  някой от тях, липсата на любов и внимание към детето или развод  – това са основните причини, които могат да станат причина за отключване на агресия и насилие в едно дете.

В някои случаи  свръх амбициозност на родителите и прекомерни изисквания към децата, непрекъснатите забрани на това или онова, без да бъде обяснено защо, ограничаването на  самостоятелността на детето, също може да стане причина за агресивно поведение.

Родителите трябва да знаят, че техния личен пример е абсолютна основа за възпитанието на техните деца. Детската психика е лабилна и много ранима и всяка проява от тяхна страна на нетактичност, пренебрежение  или незаинтересованост към  интересите на детето и неговите вълнения, може да доведе до трайни последици в неговия характер, а по-късно и до прояви на някаква форма на насилие. Детето има нужда от любов и внимание, то има нужда от сигурност и подкрепа.  Ако не я получи, а вместо това е подложено на бой и физически наказания, болка и агресия, това няма как да не доведе до трайни последици в неговата психика. Недостатъчната родителска обич и грижи травмират детската психика и дават отражение върху неговото интелектуално и физическо изграждане като личност.

Такива деца компенсират отчасти недостига на грижи и родителска заинтересованост, като упражняват физическо насилие върху деца, които имат любящи родители и всичко останало, което липсва на тях. Възможно е в стремежа си да компенсират недостига на родителска обич, този тип деца да станат жертва на педофили, а това е друг фактор, които впоследствие отключва насилието в тях.

Освен превантивните мерки срещу насилие чрез правилно възпитание на децата ни, друга важна мярка е законосъобразното наказание на всеки, които е дръзнал да прояви насилие върху друг човек, животно или друг вид форма. Никое насилие не бива да остане ненаказано, защото безнаказаността е основен фактор, който поддържа този процес в обществото ни.

Ако по някаква причина е започнало да ни завладява желание да упражним насилие, можем ли да го спрем сами?

Да, можем ако:

• Познаваме  проблема за насилието още от ранното си детство, за да го приемаме като нещо лошо и недопустимо;
• Се поставяме винаги на мястото на тези, върху които е упражнено насилие и се опитваме да разберем какво чувстват;
• Се научим да контролираме гнева си, когато ни ядосат;
• Разберем, че носим пълната отговорност за собствените си постъпки и те няма да останат ненаказани;
• Осъзнаем, че употребата на алкохол ни пречи да се контролираме напълно и да се концентрираме върху действията си.

Не трябва да се забравя, че „Насилието поражда насилие“ и затова всеки насилник, трябва да е наясно с последиците от действията върху жертвите, особено когато това са деца.