Подготовката на детето за училище е една от основните задачи на семейството и детската градина. От нейното качество зависи до голяма степен безкризисният преход и успешното обучение на първокласника в училище.
Подготовката за училище не се осъществява само в пет, шестгодишната възраст и не е свързана само с избора на самото училище. Тя представлява непрекъснат процес на възпитание от третата до седмата година на детето и е естествен резултат от системната и целенасочена работа на родители и учители. Успешното обучение на първокласника в училище зависи от всестранното и хармонично развитие на детето в предучилищния възрастов период.
Подготовката на детето за училище не означава обучение в четене и писане и овладяване на система от научни знания. Тя се състои в достигане на определена степен на умствено, физическо, нравствено, трудово, естетическо и емоционално-волево възпитание и развитие на детето.
За тази възраст основните дейности са играта, труда и обучението. Всяка от тях въздействува върху формирането на детето и допринася за неговото психо-физическо и социално развитие и възпитание. В играта, труда и обучението то овладява умения да наблюдава, анализира, синтезира, сравнява и обобщава белезите и качествата на предметите и достъпните за него явления, развиват се и познавателните му интереси.
Семейството е онази микросреда, чието значение и влияние е извънредно силно за формирането на навиците и привичките, за придобиване на умения за общуване, за натрупване на социален опит.
Родителите трябва да познават някои от основните предпоставки, необходими за успешната подготовка на детето за училище.
Правилен режим на детето
Едно от най-важните условия за укрепване на здравето на детето и за доброто му възпитание е изграждането на правилен режим в семейството. Животът на детето трябва да протича при строго определен ред на работа и почивка, на ритмично редуване на играта, труда, обучението, развлеченията, спортуване, разходки, хранене, сън и др. Спазването на дневния режим улеснява всички физиологични функции и изграждането на условните рефлекси. Детето приучено на правилен дневен режим, има по-добро психическо и физическо развитие, боледува по-рядко, отличава се по-висока трудоспособност и по-леко овладява нови умения и знания. Благодарение на утвърдения ритъм на живот и на придобитите умения, навици и привички детето безкризисно ще се приспособи към режима на началното училище, а изградените стереотипи на поведение ще улеснят адаптирането му към новите условия на обучение в началния курс. Необходимо е родителите да обясняват на детето ползата от създаване на навици, да го учат да овладява система от взаимозависими действия, да създават у него усет за тяхната последователност, да го ориентират пространството и в околната среда и постепенно да предявяват към него изисквания за по-голяма самостоятелност.
Развитие на нравствено-волеви качества у детето
За да бъде подготвено детето за училище е необходимо у детето да се развият качества като: желание за постоянна заетост, способност за преодоляване на трудности, настойчивост в постигане на поставената цел, точност при изпълнение на поставената задача, творческа активност. За формирането на тези качества родителите трябва добре да познават възрастовите и индивидуалните особености и възможности на детето. Чрез системно и целенасочено поставяне на по-големи изисквания в играта, труда и заниманията на детето, те могат да постигнат необходимия ефект от възпитателното си въздействие. Родителите сами трябва да преценят отрицателните последици до които води освобождаването на детето от всякакви задължения под предлог, че е малко и че все още нищо не разбира. По този начин възпитават у него пасивност, неувереност, готованство, а когато училището предяви пред първокласника новите, по-високи изисквания у него бързо се формира комплекс за малоценност.
Развитие на интелектуалните процеси у детето
Развитието на детското мислене е най-важният момент от подготовка за училище. Важна роля за развитието на интелектуалните процеси играе обучението. Ученето в живота на детето е дълъг и сложен процес, при който постепенно то овладява умението да се занимава, да се обучава. Обикновено обучението се свързва с посещението на детска градина. И това е така, защото при домашни условия не може да се организира пълноценен учебен процес. Родителите са тези обаче, които учат детето си в процеса на взаимното общуване, дават му знания за околната действителност, отговаряйки на неговите постоянни въпроси, показвайки му как да играе с някоя игра, уточняват и разширяват представите му за предметите и явленията, съдействат за натрупване на социален опит. Следователно щом се възприемат и усвояват знания, налице е процес на учене. В този неорганизиран процес, много важно е родителите да учат детето да възприема и запомня словесни обяснения, като изпълнява разнообразни по сложност поръчки и изисквания, а в края на предучилищния период да действува по предварителни указания.
Разностранната подготовка на детето налага родителите по-определено да насочват вниманието си към неговата езикова подготовка. В първи клас детето трябва да отиде с добре развита, правилна и изразителна устна реч, която е най-важната форма на речното общуване. То изпитва голямо удоволствие, когато мама или татко намерят време да му прочетат някоя приказка, разказ или стихотворение, да го заведат на театър или изложба, а след това му обяснят постъпките на героите. По този начин родителите обогатяват представите и речника на детето си.
Полезно е детето да преразказва художествени произведения или просто да разказва как са протекли игрите му с децата, как е прекарало деня. В ежедневния, проникнат с внимание и обич диалог между детето и родителите то неусетно се учи правилно, точно и вярно да изразява мислите, чувствата и желанията си и без притеснение да контактува словесно с околните.
Всички знаем колко важно в неговият живот занапред ще бъде усвоеното умение да контактува!