Самотата бавно убива

Човекът по своята същност е социално същество и когато е сам, това неминуемо се отразява на неговата психика и душевен мир и то отрицателно. Доказано физическото здраве и продължителността на живота пък, са пряко свързани със здравата психика.

Емоционалният и психически срив и депресията винаги водят след себе си поредица от здравословни проблеми.

В съвременното общество самотата става все по-често срещано явление и не случайно психолози и лекари започват да я свързват с по-голяма заболеваемост и скъсяване на човешкия живот при самотниците. Често самотата води до задълбочаваща се депресия и последващи смущения в здравословното състояния, а понякога и до самоубийство.

Какви са причините все повече хора да живеят сами и съответно да стават потенциални жертви на самотата? Защо всъщност човек може да стане самотник?

Самотници – егоисти

В много случаи причината е в самият характер на човека, който е по природа егоист, груб и не е способен или не желае да прави компромиси. Такива хора трудно съжителстват с други, понякога дори им е невъзможно и остават сами през целият си живот, защото никой не желае да живее с тях, а техният егоизъм не им позволява да видят, че проблемът е в самите тях. Докато са млади този тип самотници се чувстват добре със самотата си и тя не им тежи, но с годините самотата обостря егоизма им и дори води до непоносимост към други хора и убийствена асоциалност. Такива хора могат да станат и опасни за обществото,защото с годините се озлобяват и търсят причините за своята неуспешност винаги някъде извън себе си и това ги озлобява.

Самотници – амбициозни перфекционалисти

Този тип самотници са много типични за съвременното ни общество. Обикновено това са образовани хора, които са изключително взискателни и към себе си и към околните.Те не са в състояние да приемат чужди недостатъци и цял живот се борят със своите. Непоносимостта им към несъвършенството  и прекалената им взискателност към околните и към самите себе си, става причина те да останат сами през целия си живот. Търсейки идеалният партньор, те пропиляват голяма част от живота си и когато го осъзнаят,вече е доста късно, а те вече са нещастни. Често пропиляните възможности за създаване на семейство, изместени от болни амбиции за кариера и професионална реализация, стават причина за последваща  депресия и усещане за провал, загуба за мотивация за живот и пълен емоционален срив. Самотата при този тип хора обикновено е напълно осъзната и тежи с голяма сила, но те не могат да намерят решение, защото не могат да се преборят със своята прекомерна взискателност.

Самотници – жертва на обстоятелствата

Това са най-голямата група самотни хора, които по различни причини, често не зависещи от самите тях са останали сами в живота. Понякога загуба на доверие или на близък човек са довели до затваряне на тези хора за известно време в себе си и  и до някаква степен на самоизолация. Впоследствие съвременният начин на живот, който позволява  до голяма степен Интернет и телевизията да заместят общуването и да запълват част от празнотата, те постепенно стават жертва на самотата. Животът им се затваря за външният свят и те започват даже да се плашат от евентуално социализиране и нови контакти, които могат да променят изградения им вече стереотип. Така годините минават и те макар да осъзнават пагубното въздействие на самотата върху тях, не намират сили да й се противопоставят. Огромният страх, че ще бъдат разочаровани, крие в себе си един още по-голям страх- че ще изпитат ужасното усещане, че са сами в света, сами със себе си. Този страх от самотата ги кара допълнително да се затворят в своите черупки и ги обрича на самоизолация. Тази самоизолация ги лишава от шанса да срещнат сродна душа и така омагьосаният кръг се затваря пагубно за тях. Така се получава, че хората, които най-много се боят от самотата с времето стават все по-асоциални.

Самотният човек с напредване на възрастта започва да изпитва чувството на тревога от старостта и съпътстващата я физическа слабост. Натрупва се хроничен стрес, който съсипва тяхното здраве.

Какво може да се направи? На първо място е необходимо да индетифицираме самотата като чувство и да признаем пред себе си, че сме самотни. Това е доста трудно, но е важно, за да може да излезем от порочния кръг на самотата. Не бива по най-лесния начин да прибягваме до антидепресанти или алкохол, бягайки от собствената си самота, а да се опитаме да изградим  свое правилно отношение към усещането си за самота. Човек в крайна сметка се ражда сам и сам умира. Признавайки своята самота трябва да си дадем сметка дали я искаме или просто я търпим, защото ни е страх и този страх може да ни тласне пагубно към своеобразни форми на бягство: антидепресанти, алкохол, наркотици, безразборни сексуални и социални връзки,  работохолизъм, развиване на консуматорски инстинкти, болезнена амбизиозност, хиперегоизъм и др. подобни, които временно решават проблема, но накрая ще разберем, че в крайна сметка сме загубили безвъзвратно себе си някъде по пътя на живота. А това е нашият живот и  той е само един. Изборът го правим ние!