Сватбата е тържество, което се помни цял живот и подготовката и обикновено е съпроводена с много вълнения, спорове и емоции. Сватбата сама по себе си не е като никоя друга, но все пак има основни стандарти, с които в повечето случаи се опитваме да се съобразяваме. За да ни бъде лесно да се подготвим е добре да планираме предварително тържеството си като сами преценим кое ще бъде близко до стандарта и кое искаме да бъде съвсем различно.
Обикновено се започва с избор на кумове и шафери. Желателно, но не задължително е кумовете да са семейство. Когато са семейство възможността да останат за цял живот близки приятели и наставници на младоженците е по-голяма.
Шаферите обикновено са момче и момиче от двете страни на младоженците, представители на двата рода. Хубаво е да има и малки шаферчета и то да са повече, защото това се смята за символ на плодовитост.
Булчинската рокля по традиция трябва да се купи от свекървата, а тъщата е тази която купува костюма на младоженеца. Бельото, обувките и чантата обикновено булката си купува сама. Кумата е тази, която приготвя ритуалните чаши, булчинския букет и цветчетата за гостите. Тя купува и подарява воала на булката.
Избора на ресторант или мястото на тържеството е добре да се направи навреме и да се побърза с резервация, за да няма разочаровани. Обикновено при избора трябва да се има предвид какъв стил сватба искаме, колко хора ще поканим и доколко заведението е удобно и достъпно от избраната ритуална зала и или църква.
Младоженеца
Според поверия и традиции младоженците не е хубаво да се виждат до сватбата и е добре да преспят предната нощ при роднини или приятели. Младоженецът посреща своите приятели и след кратка почерпка с тях и най-близките си роднини се отправя с букет цветя и украсена със здравец бъклица към дома на кумовете. Когато отива за булката, младоженецът не трябва да минава по път, по който вече е минал. Това важи и за гражданското и за църквата – не е добре да се минава втори път по един и същи път. Кумът също с бъклица посреща младоженеца и роднините. Ако няма бъклица е забранено да се взима булката. Там също се почерпват за кратко почерпка и всички потеглят към къщата на булката.
Булката
Приготвянето и обличането на булката става с помощта на най-близките й приятелки в заключена стая. Ако Булката има свои неомъжени приятелки може да напише на подметките на обувките си техните имена. На която от тях се изтрие първо или най-много името докато трае сватбата, тази от тях ще се омъжи най-скоро. Когато младоженеца пристигне е добре да премине през три врати преди да стигне до нея. Преди да получи булката той трябва да даде обещания, че ще бъде добър съпруг и ще се грижи за нея. Ако се справи добре, го пускат при булката, а тя го закичва с цветчета. След това булката закичва и другите гости, които са дошли с него. Кумата забулва булката с булото преди да излезе от дома, а най-възрастната жена плисва менче, украсена със здравец и пълно с вода, за да може на бъдещото семейство живота да му върви по вода. Бащата на булката я извежда през входната врата и я предава на кума. Следва българско хоро, след което се тръгва към ритуалната зала.
В Обредния дом
Обикновено всички гости се подреждат предварително, а младоженците влизат последни в ритуалната зала. Тогава започва самият ритуал, на който младоженците се запитват дали са съгласни да встъпят в брак и се подписват. Подписват се и кумовете, както и длъжностното лице. Младоженците си разменят брачните халки и отпиват от ритуалното шампанско, след което младоженецът целува булката.
Документите за обредния ден се подават предварително обикновено, но в самият ден внимавайте да не си забравите личните карти. Другото необходимо за обредния дом са халките, шоколадови бонбони за гостите, кошничка с късметчета. След ритуала и подписването младоженците излизат през шпалира на своите близки и гости, а кумата хвърля над главите им късметчета, които са от парички, жито, дребни бонбонки. Подготвените предварително късметчета символизират всичко, което трябва да има младото семейство в предстоящия семеен живот.
В Църквата
В църквата ритуалът се състои от две части: Обручение и Венчание. Това, което трябва да занесете там е: акта за граждански брак, кръщелни свидетелства на кумовете е младоженците, две свещи, украсени и свързани с бяла панделка и други две свещи за кумовете. Панделката, с която са свързани свещите на младоженците трябва да е такава, че да не се развързва никога, защото тези свещи се палят на семейни празници после. Обредни чаши, бутилка вино, погача и купичка с мед също ще бъдат необходими за църквата. След като мине ритуала там булката хвърля букета си над своята глава към неомъжените си приятелки и която го хване, тя ще бъде следващата булка.
В Ресторанта
Какво Ви трябва за ресторанта? Шампанско за посрещането на младоженците с четири чаши, бяло платно, цветя, медено менче, две погачи и купичка мед, сватбена торта. Понякога платното, чашите и менчето се предлагат от ресторанта, но предварително трябва да сте сигурни, че ще ги подготвят.
Всички гости се настаняват по предварително подготвените съответни маси. Последни пристигат младоженците заедно с кумовете и шаферите. Те минават по бяло платно с цветя докато свири сватбения марш.
При влизането обикновено свекървата ги захранва със хапки от едната погача, топнати в мед и сол. С мед – за да им е сладък живота, а със сол – като символ на солените и горчиви моменти, които съпътстват всеки брак. По същият начин се захранват и кумовете. Може и булката да захрани свекърва си със залък от питата, като сама решава, дали да го поднесе с мед или сол. Първата чаша с шампанско се пие до дъно, а всички гости извикват „горчиво“, приканвайки към целувка младоженците. След това булката трябва да ритне менчето пълно с вода и цветя, за да се види, какво ще е първото дете на младото семейство. В менчето се слагат има цветове на бял и червен карамфил или рози. Белият цвят е за момче, а червеният- за момиче. Според традицията, който цвят излезе по-напред такова ще бъде първото дете на младото семейство. След това младоженците се настаняват на централно място. Започват танците, които се откриват от първият танц на булката и младоженеца. Той винаги е важен и песента е по техен предварителен избор. След първия танц, следва слово на Кума. Със словото си кума фактически открива тържеството.
Обикновено всеки ресторант предлага водещ на сватбеното тържество, но младоженците могат и да си доведат такъв. Той отговаря за музиката, която е по желание и води тържеството по предварително уговорен начин. Булчинското хоро е важен момент от сватбата. То се повежда от булката и който се хване и дава пари. В разгара на тържеството се извършва разчупването на втората обредна пита като младоженците са изправени пред всички и с вдигнати ръце, застанали с гръб един към друг и я разчупват с високо вдигнати ръце. Целта на това разчупване е да се види, кой от двамата ще отчупи по-голямо парче. Който отчупи по-голяма част от питата, той ще бъде по-силния в семейството. След това младоженците минават за наздравица с всички гости и на нея получават своите сватбени подаръци.
Сватбената торта се разрязва към края на тържеството като с нея се прави захранване на младоженците за да им е сладък семейния живот. Захранването става между двамата младоженци. Същото захранване правят и кумовете, а след тях следват всички неомъжени двойки, които присъстват на сватбата. След това тортата се разрязва и се черпят всички гости. Ако булката не е хвърляла букета на излизане от църквата, го прави сега и която от неомъжените девойки го хване, тя ще е следващата младоженка.
Следва танц и сваляне на жертиер на булката от младоженеца, при което той не бива да използва ръце. Прави го със зъби и ритуала е доста атрактивен. След като успее, жертиера се хвърля към неженените му приятели и който от тях го хване, ще е следващия жених. Обикновено след тези ритуали има танц на момичето, хванало букета с момчето, хванало жертиера.
Сватбата обикновено завършва с хоро , след което всички най-близки отиват в дома на младоженците. Ако сватбата е вечерна, както става често напоследък, тя може да завърши и в дискотека, където може да продължи до зори. При прибирането на младите в дома си, младоженецът трябва да пренесе булката на ръце през прага, а тя да намаже вратата с мед и масло.
Традициите винаги са хубаво нещо, но единствено от двамата влюбени зависи каква сватба ще си направят и как ще продължи семейният им живот. В различните краища на България има различни традиции, които по-възрастните държат да бъдат спазвани, но пак младите решават какво да спазят и какво да променят. Това е техния ден и оставя спомен за цял живот. Нищо и никой няма право да го помрачава!