Премълчаването и компромиса не елиминира проблема, а често го задълбочава

Рецепта за успешен брак – не прекалявайте с компромисите

Проблеми в семейството Напишете коментар 4,798 Прегледи

Често чуваме съвети от по-старите хора или от родителите си, че за да е успешен брака е нужно непрекъснато да се правят компромиси и от двамата съпрузи. Дали този съвет обаче е все още актуален в съвременния свят и възможно ли е непрекъснатите компромиси и отстъпки да убият любовта и да разбият брака?

Работата е там, че няма как да се постигне абсолютен баланс в компромисите и на двамата партньори. Винаги единият е склонен на повече отстъпки, а в човешката природа е когато ни се отстъпва, да настъпваме. Много рядко този, на който му се отстъпва осъзнато отчита за дълго това и идва момент, в който решава, че компромисите от другата страна са даденост и му се полагат. А когато компромисите се правят повече или само от единия партньор, рано или късно връзката се разрушава и брака се разпада. Именно затова трябва да се знае, че не винаги компромисите са здравословни в една връзка и трябва да се търси баланс.

Този баланс се постига много трудно и се изисква високо ниво на култура и възпитание.

Любовта е велико чувство и винаги е съпътствана с желание да угодиш на партньора си и той да бъде доволен и щастлив като именно така усещането за взаимност се засилва най-много. Понякога обаче, там в тази ЛЮБОВ, в зависимост от индивидуалните характерови особености на един от партньорите, е възможно да се промъкне ЕГОИЗМА. И тогава……. се получава дисбаланс, преминава се границата на отстъпване и компромиси само от единия партньор.

В началото е приятно: Ти отстъпваш, а любимият човек е много доволен. Това те прави щастлив…..

Идва обаче момент, в който усещаш, че партньорът започва да те уважава по-малко, да зачита все по-малко твоите желания и мнение. Започваш да се чувстваш едва ли не, длъжен да отстъпиш винаги, когато има спор или някаква дилема. Това неминуемо се отразява на самочувствието и започва да те обезличава както в очите на партньора, така дори в своите собствени. Следва неудовлетворение, липса на желание за каквото и да било, депресия….

И ако си допуснал да се премине границата, вече е много трудно да се овладеят нещата и да се възвърне баланса на компромиси от двете страни. Това винаги става чрез конфликт и трудно отстояване на позиции, които вече са загубени и то защото сами сме ги загубили, увличайки се в допускане на компромиси.

Добре е да се знае, че има недопустими разрушителни компромиси, които не бива да правим! Някои от тях не бива да допускаме дори изобщо, други…. не повече от един път. Ето най-важните от тях:

Болезнена ревност и осезаемо чувство за собственост. Обикновено са свързани и често в началото на връзката действат дори ласкателно, но постепенно стават сериозен проблем. Компромисът с това води до пълно обезличаване на личността на партньора и сериозни последици, разрушаващи рано или късно брака.
Отказване от лична кариера и развитие, поставяне на заден план собствените мечти с цел постигане на мир и спокойствие в семейството. Това е доста често правен компромис, който всъщност е бомба със закъснител. Във всяка връзка е нужна взаимна подкрепа от двамата партньори за тяхното личностно развитие и саможертви от този тип са разрушителни. Времената, в които за жената са били децата и печката, а на мъжът му е било позволено всичко, защото храни семейството, отдавна са отминали.
Понасяне на грубости и обиди и приемането, че те са част от нормалните семейни отношения. Грешка и компромис, който не бива да допускаме ако искаме да бъдем уважавани.
Изискване от партньора да променим себе си и своя характер и изтърпяване на редовни критики относно характерни характерови особености. Премълчаването и компромисът с подобни критики и изисквания също действат разрушаващо на брака. Няма как да променим характера на партньора си и можем само да го отблъснем със своята непрекъсната критичност.
Физическо и психическо насилие. Звучи доста страшно, но компромисите точно с тях са доста срещано явление. Много са случаите, в които само заради децата и да се запази семейството пред роднини и приятели, някой от партньорите непрекъснато търпи насилие и се успокоява точно с необходимостта от компромиси за запазване на семейството. Всеки компромис в това отношение е стъпка към неизбежния трагичен край на едно семейство.Често най-голямата жертва са децата, които всъщност уж са мотивация за подобни компромиси.

Компромисите, които са нужни за запазване на една връзка са важни, но те трябва да са взаимни и обикновено става въпрос за дребни организационни житейски правила, които са нужни за да подредим добре семейството си. Това са правила, които трябва всички да спазват и, които понякога изискват да се правят и известни компромиси.

С компромисите относно сериозни неща, които засягат човека като личност, не бива да се прекалява, защото това неминуемо води рано или късно до разрушаване на всяка връзка.