Семейната атмосфера влияе на психиката на детето

Огромна е ролята на атмосферата у дома и взаимоотношенията между възрастните върху формирането на личността на детето и неговото психическо здраве и емоционалност. Често родителите пренебрегват това и си позволяват, считайки, че детето е малко и не разбира да допускат то да става свидетел на техни конфликти и раздори.

Според психолози още от съвсем малко на 6-7 месеца детето вече интуитивно усеща aтмосферата в семейството и дори променя собственото си отношение към различните членове на семейството. Често дори бебета, които стават свидетели на обтегнати семейни взаимоотношения или грубо държание, са неспокойни и плачат нощно време.
За детето, колкото и малко да е то, спокойната обстановка у дома и и добрите междуличностни отношения на родителите имат сериозно и влияние върху нормалното му психическо и нравствено развитие. Когато е обградено с обич и внимание и е свидетел на такива взаимоотношения и между родителите си, детето израства със самочувствие и готовност да отговори с обич и топлота на околните , оптимистичен поглед на света около него и стабилно здраве.

Тук следва да се отбележи, че нито скъпите играчки, нито каквито и да било луксозни придобивки или лакомства могат да заместят една спокойна и дружелюбна семейна атмосфера. Израстването на едно дете без достатъчно топлота, обич и внимание от най-близките за него, дори да бъде обкръжено от най-модерни и скъпи играчки, забавя неговото личностно развитие. Това е важно да се отбележи, защото много често родители се опитват да компенсират именно по този начин недостатъчното общуване с децата си. Напрегнатият живот пълен с проблеми често става причина много деца да бъдат ощетени от това, от което имат най-голяма нужда – контакта със своите родители.

Малкото дете също има своите проблеми, които не може да разреши само и те за него са от огромна важност, защото само мама и татко могат да му помогнат. Ако то усети, че не получава тази помощ, се затваря в един негов свят на фантазиите, в който впоследствие не допуска никого. По свой начин детето започва да търси начин да обяснява и преодолява своите проблеми, а този начин често е съпътстван със страх, несигурност и недоверие, което неминуемо се отразява на самочувствието му и неговата емоционална и психическа стабилност.

Потънали в своите домашни задължения и огромна професионална ангажираност, много родители допускат грешки, за които разбират когато е твърде късно. Често раздяла или конфликти между родителите стават също причина за затваряне на детето в себе си и до емоционален срив, който носи сериозни последици впоследствие. Обикновено в такива моменти съвсем егоистично родителите първо мислят за себе си и своите взаимоотношения и така пропускат как това се отразява на детето, което дори да не е пряк свидетел, винаги е жертва по един или друг начин.

Когато в семейството има чести конфликти, сериозно се травмира преди всичко нравствено-волевата страна на характера на детето, независимо на каква възраст е то. У такива деца деца се оформя негативност, често дори агресивност и огромно недоверие в бъдещето. Те са нещастни и не вярват, че някога изобщо могат да бъдат щастливи. За съжаление при такъв модел на поведение на възрастните около него, резултатът след години е почти тотално копиране на този тип взаимоотношения , от които страдат и техните деца.

От взаимоотношенията в семейството, в което детето расте, зависят в голяма степен неговите бъдещи взаимоотношения като съпруг или съпруга. Те се вкореняват в поведението на детето и се отразяват сериозно във взаимоотношенията му с околните през целия му живот.

Да станеш родител не е толкова трудно, но много по-трудно е да бъдеш добър родител. Доста егоистично е и мнението на много съвременни жени, които решават, че могат да създадат и отгледат дете без баща. Когато едно дете по стечение на обстоятелствата остане без един родител, това също се отразява на психиката му, но когато по презумция бива лишено от втори родител, това си е направо безотговорно и егоистично. Детето има нужда от двама родители за да бъде щастливо и да се развие като хармонична личност, която един ден да създаде добро семейство и децата му да бъдат щастливи.

Семейството е било и ще си остане основна клетка на обществото и колкото и да е трудно, всеки трябва да положи нужните усилия за съхранението му като такава. От това зависи самото общество, което всъщност е съвкупност от отделни личности, изградени по един по- добър или не толкова добър начин.