Радост вкъщи Справочник за дома и семейството
Винаги когато видим първото кокиче ни обзема чувство на нежност, усещане за пробуждане на нов живот. То дава първите сигнали за приближаващата се пролет. Нежно, бяло и красиво, кокичето винаги е първото цвете, което се появява след студената зима от доскоро замръзналата земя. Показвайки се често още от не съвсем разтопилата се снежна покривка, то изглежда толкова крехко и нежно, но всъщност устоява на всички капризи на баба Марта и последните студени ветрове.
Малкото чудо на природата със снежно бели цветове, цъфти в първите топли дни на февруари или март и успява да издържи на доста ниски температури и да остане красиво. Всички обичаме да наберем от първите кокичета. Смята се, че да откъснеш и подариш кокиче е жест на голямо уважение, който съдържа в себе си послание за много здраве и свежест през цялата година. Има много легенди за това нежно цвете, но всички те са свързани с чистота, непоророчност и оптимизъм. А най-невероятното му качество е лечебната му сила, която е позната отдавна на хората. Според стара легенда болно малко момиче пило вода от чаша, в която са били потопени прясно откъснати кокичета. Малко след това като по чудо момичето се почувствало по-добре, а по-късно оздравяло напълно.
Смята се, че тази легенда дава сведения за началото на откриването на лечебните свойства на малкото бяло цвете. Кокичето се използва за лечение на много заболявания като невралгии, болест на Алцхаймер и дори детски паралич. Има места по света, където възрастните хора използват луковиците на кокичето за различни смеси, които консумират с цел повишаване на паметта.
Латинското наименование на кокичето е Galanthus nivalis и съществуват над 20 разновидности от него, но за извличане на лекарствено вещество се използва преди всичко блатното кокиче – Leucojum aestivum. Едно от най-ценните лекарства, които се получават от кокичето е Нивалин, който лекува много успешно редица неврологични заболявания. За съжаление количеството на кокичетата с всяка пролет намалява и то вече е обявено за застрашен вид. Всички обичат да наберат от красивите и нежни пролетни цветя, но почти никой не ги засажда. А не е толкова трудно….
Кокичето е луковично многогодишно растение, което обича сенчести места и е доста издържливо на атмосферни условия. Невероятно е понякога когато го видим да подава бялата си камбанка заобиколено от сняг и лед.
Все пак обаче за да цъфти, трябва да бъде засадено. Веднъж засадено, то цъфти няколко години без промяна в цветовете. Неговите луковички се размножават сами като всяка от тях дава поне две нови за една година. така ако го засадите в двора си, то се увеличава с всяка година като образува цели колонии.
Представяте ли си пролет без кокичета? Не бива само да ги берем, защото те не могат да разчитат на насекомите за да се размножават. Винаги когато наберем букетче от снежнобели и ароматни кокичета, трябва да се сещаме за това.
А дори да нямаме двор, можем да ги насадим в сандъче на балкона и дори в саксия.
Как и кога да си засадим кокичета?
Луковиците на кокичето се засаждат обикновено на групи през есента и обикновено първото захващане е малко трудно, но веднъж захванали се, кокичетата дават цветове след това години наред без да се налага да ги присаждате всяка година. Затова е добре да подберете алкална почва и да поставите сандъчето на сенчесто място. Засаждането на луковиците се прави на дълбочина до 10 см и всяка засадена луковичка образува годишно по две нови. Ако сандъчето или саксията са в закрито помещение, трябва да го поливате редовно. Така всяка пролет ще имате букетче от снежно бели и нежни кокичета, които да красят дома и вдъхват много позитивност с настъпването на първите пролетни слънчеви лъчи.
