Скарлатина – детска шарка, която повтаря

Повечето от хората смятат детските шарки като част от израстването на децата, през което почти задължително се минава. Наистина в повечето случаи детската шарка няма как да бъде избегната и децата я преболедуват, създавайки си имунитет. За някои от шарките вече има задължителни ваксини и те вече отдавна не са задължителна част от детството. Такива са Морбили  и Рубеола. Варицелата е детска шарка, която все още „вилнее“ и дори причинява епидемии периодично в детските колективи, но веднъж преболедувало е едно дете, в много редки случаи може да се случи да боледува пак.

Какво представлява скарлатината и защо трябва да пазим много децата от нея?

Скарлатината е доста неприятно инфекциозно заболяване, което е съпътствано с характерен обрив и също се води като детска шарка. Много хора обаче не знаят, че веднъж боледувало детето не си създава имунитет и тази шарка може да го спохожда многократно при заразяване. Освен това не е никак безобидна и за разлика от Варицелата, за която не се изисква лечение, при скарлатината се налага лечение с антибиотик.

Какво точно  заболяване е скарлатината?

Скарлатината представлява стрептококова инфекция, която се причинява от бета-хемолитичен стрептокок от група А.  Заразяването с този стрептокок, който е много устойчив на външна среда и продуцира токсини и ензими, причинява доста сериозна инфекция в организма на детето. Характерно е, че в някои случаи съществува възможност за здраво заразоносителство, което означава, че стрептокока може да  се предава от видимо здраво дете, което и само носител. Самите стрептококи се се отделят със секрета на гърлото и носа и се пренасят главно по въздушно-капков път и при пряк контакт с болно дете или заразоносител. Възможоно е пренасяне на стрептокока и чрез предмети( детски играчки ), както и много рядко чрез мляко. От значение са като източник на заразата болните с леки атипични форми на болестта и тези с т.нар. аналогни стрептококови ангини сред контактните. Възприемчивостта е голяма като боледуват най вече децата от 1 до 10 годишна възраст.

Новородени и кърмачета до 6-месечна възраст не боледуват от скарлатина поради физиологична ареактивност.

При заразяване на детето стрептокока прониква в организма през лигавицата на гърлото. В много редки случаи  при нарушена цялост на кожата като рани и изгряния може стрептокока да навлезе и оттам като се развива така наречената екстрабукална скарлатина.

На мястото на навлизането си причинителят предизвиква възпалителни промени с гнойно-некротичен характер. Отделните токсини навлизат в кръвта и причиняват обща интоксикация и специфично въздействие върху кожата, изразено с характерен обрив с отражение върху нервната система, сърдечно-съдовата система и надбъбреците. Това е токсичната компонента на болестния процес. След втората седмица на заболяването, ако не се лекува с антибиотици, се развива алергичен процес със сензибилизиране на организма спрямо стептокока и появата на алергични възпалителни промени в миокарда, ставите и бъбреците.

През периода на боледуването се образуват специфични имунни тела, като тяхната продукция се намалява от прилаганите антибиотици при лечение и това води до недостатъчен имунитет. Така скарлатината е детска шарка, която детето може да преболедува многократно. На практика ако не се лекува с антибиотици стрептокока причинява сериозни поражения на жизнено важни органи в детския организъм, а лечението с тях пречи на създаването не имунитет.

По какво да познаем скарлатината?

Инкубационният период на скарлатината обикновено е около 10 дни като най-често болестта се проявява между 4-ия и 8-ия ден след заразяването на детето. То вдига висока температура, има болки в гърлото, съпроводени често с повръщане. Общото състояние е увредено. Детето е със силно зачервено гърло, отпаднало, без апетит, оплаква се от главоболие. При преглед се установява характерна ангина с оточна и зачервена лигавица на гърлото, която рязко се разграничава от спокойната лигавица на мекото небце. Често има и белезникаво сивкави налепи на сливиците. По лигавицата на мекото небце може да се наблюдават малки червеникави петънца. Езикът е силно обложен с бял налеп, регионалните лимфни възли са увеличени двустранно, плътно еластични и силно болезнени.

В първите 12-24 часа, по-рядко през второто денонощие, се появява обривът по кожата. Той обхваща туловището (по-добре изразен в ингвиналните гънки) и крайниците. Лицето е дифузно зачервено, около устните и носа остава триъгълник от бледа кожа без обрив, т.нар. триъгълник на Филатов. Обривът представлява дребни папули с големината на главичка на карфица с розовочервен цвят, несливащи се помежду си, разположени нагъсто една до друга, така че кожата отдалеч изглежда силно зачервена. При натиск обривът се губи за момент, като оставя лека субектерична оцветка на кожата. При леко поглаждане кожата е грапава и понякога може да има и сърбеж. В ставните гънки се наблюдава червени ивици, получени от сливането на папулите- симптом на Пастия.

Децата болни от скарлатина са с увредено общо състояние, а черният дроб често е увеличен и с нарушени функции. Температурата се задържа висока три-четири дни и спада критично или постепенно. Ангината към петия ден също преминава. От втория ден езикът започва да се чисти от налепа откъм върха, като изпъкват силно вкусовите папили и се получава т.нар. „малинов език“- силно зачервен и с изпъкнали папили.

Обривът постепенно избледнява и към 8-9-ия ден изчезва с характерното за болестта лющене на кожата- дребно, трицевидно по лицето и около устните, едроламелозно на големи люспи – по пръстите на ръцете и краката.

В урината се установяват белтък, ацетон, увеличен уробилиноген. В кръвната картина има левкоцитоза, полинуклеоза, умерена еозинофилия и ускорена РУЕ. При микробиологичното изследване на секрета от гърлото се изолира бета-хемолитичния стрептокок.

В някои случаи скарлатината може да протече и в много по-лека форма с леко повишена температура и оскъден обрив, понякога само в ингвиналните гънки. Ангината обаче и промените на езика са налице. Наблюдава се и скарлатина без обрив, т.нар. аналогна ангина.

Какви усложнения може да причини скарлатината?

Ранни усложнения – дължат се на токсичното и септично действие на стрептокока – отити, гнойни лимфодените, некротична ангина и др.и

Късни усложнения –  проявяват се след втората седмица и се дължат предимно на алергизиращо въздействие. Тук спадат острият скарлатинозен гломерунефрит, който се явява  към 20-ия ден с отоци, бледост, промени в урината и повишено артериално кръвно налягане и увреждане на сърдечно съдовата система.  Увреждането на сърдечно съдовата система може да се прояви в първата седмица на болестта с  така нареченото скарлатинозно сърце с нарушен ритъм и приглушени тонове, екстрасистолна аритмия. Прогнозата на това усложнение е благоприятна, но като късно усложнение може да се появи скарлатинозен миокардит, който е с много сериозна прогноза.

В някои случаи макар и по-рядко скарлатината може да стане причина за ставни увреждания и ревматични заболявания.

Всички тези възможни усложнения, които се причиняват от скарлатината показват, че тя не е никак безобидна детска шарка и е много важно своевременно лечение и профилактика в детските колективи с цел ограничаване до минимум на заболяването.

Мерки за профилактика и лечение на скарлатина

Именно затова всяко дете, за което има съмнение, че  може да развие заболяването трябва да му бъде взет гърлен секрет с цел ранна диагностика и установяване на наличие на  бета стрептокока  в лигавицата на гърлото. Самото микробиологично изследване дава възможност за изготвяне на антибиограма и определяне на лечението с подходящ антибиотик, което е от огромно значение. В детските колективи всички деца, които са контактни в даден момент с болно дете трябва да бъдат изследвани микробиологично чрез взимане на гърлен секрет и ако се установи зарозоносителство, да бъдат подлагани на антибиотично лечение с цел предотвратяване на развиване на скарлатина, последващи усложнения и разпространяване на болестта. След провежданото лечение е добре да се вземе и контролен гърлен секрет, а децата преболедували от скарлатина да бъдат под диспансерно наблюдение поне 1 месец като се правят профилактични изследвания на кръв, урина и консултации с кардиолог.

Профилактиката е от огромно значение и ранното откриване на болестта винаги предотвратява възможността от усложненията, които могат да бъдат много сериозни. Затова е важно добре да се познава скарлатината като заболяване и да не се гледа на нея като на безобидна детска шарка, която децата трябва просто да изкарат в детството си. Въпрос на здравна култура е!