Лястовиците – къде отлитат всяка есен и защо

В съзнанието ни лястовичката е почти синоним на думата пролет. Тя присъства на повечето пролетни картички и както щъркелът символично носи в клюна си мечтаната рожба, така в малкият си клюн лястовичката ни дарява с първата мартеничка с пожелание за здраве и щастие. Защо сме дали толкова символика на тази малка птичка? За нас тя е символ на всичко добро, на щастието, на сбъдване на мечти и надежди, на новото начало и домашния уют. Прелитаща всяка година над морета и океани, тя сякаш свързва два отделни свята – единият на родната земя, а другият на далечното чуждо море. И все пак оцелява и пак се връща сякаш се явява като посредник между живота и смъртта. Може би точно такава е и причината във почти всички култури лястовичката да е символ на пролетта и възраждането на живота. Има много поверия, според които лястовичката е олицетворение на всичко добро на Земята и е посредник между хората и бога.

Хората от древни времена вярват, че ако лястовичка свие ново гнездо на къщата им, това ще им донесе семейно щастие, благополучие и мир в дома. Според поверия веднъж на 100 години се излюпва бяла лястовица и това е чудо на природата, което вещае много късмет и надежди за всички, които я видят.

Гнездата на лястовиците са с чашковидна форма, майсторски построени от сламки, тревички и перца, слепени с глина, кал и слюнка. Строят ги под стрехи  на къщи като не се плашат от хората, сякаш търсят съжителстването с тях. Женската снася до шест  яйца и ги мъти около две седмици. Отглеждането на малките продължава  двадесет дни в гнездото и още няколко дни, след като малките започнат да летят.

Голям грях според вярвания е да се развали гнездо на лястовица, а старите хора разказват, че сякаш и котките го знаят и не посягат на лястовичите гнезда. А те, лястовиците винаги се връщат, прелетели хиляди километри, но се връщат у дома.

Къде отлитат лястовиците?

Лястовиците биват няколко вида – селска, градска, брегова, скална и червенокръста лястовица. Най-разпространена е селската лястовица, която е и малко по-едра,  с по-изразено удвоена опашка и тъмно кафяви чело и гушка. Още в ранният септември селските лястовици започват да се събират по жиците и да се подготвят за своята миграция. За около шест седмици те прелитат над Гърция и Западна Турция, над Средиземно море и по долината на р. Нил и през пустинята Сахара продължават на юг до Южна Африка. Те летят на ята сравнително ниско и обикновено денем, а нощем почиват в блата върху тръстики. По пътя се хранят с насекоми. Годишно една лястовица изяжда около един милион насекоми – мухи, пеперуди, комари.

Градският вид лястовица е малко по-дребна от селската, а долната й страна на коремчето е бяла. Тя отлита малко по-късно – през октомври и зимува в Египет, Судан и Югоизточна Азия. Най-дребна е бреговата лястовица, която обича крайбрежни скали и поречия на реките. Крайбрежните лястовици обикновено се хранят с комари.

Ако успее да оцелее и устои на предизвикателствата на природата, една лястовица може да преживее до 16 години като създава по три поколения годишно.

Все още е голяма мистерия какво точно кара лястовичките и други прелетни птици да прелитат тези огромни разстояния всяка година. Сигурно е обаче, че всички те умеят майсторски да се ориентират по конфигурациите на звездите, особено полярната звезда, и безпогрешно следвайки своите навигационни уреди успяват винаги да се върнат.

Лястовицата е символ на новото начало, което обаче ние трябва да довършим. „Една лястовица, пролет не прави” …. е казал народа.