Изневяра – много боли, но кой е виновен?

Изневярата е явление във взаимоотношенията между двойките, което е съществувало винаги и вероятно ще продължи да съществува. Тя за съжаление е болест, от която няма как да се предпазим или имунизираме, а е изключително болезнена. Болката често е толкова силна, че я усещаме дори физически, задушава ни и не можем да си поемем дъх. Мисълта, че човекът когото сме обичали и сме вярвали, не ни обича вече, не е същият и е предал общата любов и надежди, действа направо изпепеляващо. Болката и обидата са неописуеми. Често се превръщаме в детективи, които непрекъснато проверяват джобове, телефони и сме нащрек за всяко позвъняване и всеки SMS, който партньорът ни получава.

Подозренията ни измъчват непрекъснато, защото доверието вече е загубено и не можем да се преборим с желанието си да разберем истината.

А тя … истината много пъти може направо да ни съсипе. Когато разберем и вече знаем, че са ни изневерили, често ни се иска да не сме разбирали, защото вече не виждаме изход, чувстваме болка, гняв, обида и сякаш небето ни е захлупило и светът е свършил.

Какви са причините за изневяра и кой е виновен за нея? Какво кара партньорите да си изневеряват?

Според някои психолози една изневяра почти винаги е резултат от нещастието на един от партньорите, който се чувства неудовлетворен от връзката, излъган в нещо и това го кара да компенсира нещастието си с връзка навън.

В известна степен има логика в подобно становище, защото никой не бяга от нещо, което го прави щастлив, но живота никога не е само розов и когато си избрал да го споделиш с някого, трябва да си наясно с този факт. Чувството на отговорност, преданост и доверие се зачеркват много лесно когато помислиш само за своето щастие, което си загубил на някакъв етап от връзката поради една или друга причина.

Когато има изневяра почти винаги вина имат и двамата партньори. Сивото ежедневие, съпътствано с монотонност, липса на внимание един към друг и занемаряването на външният вид са сред основните предпоставки за поглеждането встрани и евентуална изневяра.

Понякога дори, изневярата е последвана от силно чувство за вина от страна на този, който я извършва, а това също е вид болка.

Изхождайки от това, че ако партньорът ни изневери, имаме някаква вина за това, може да се опитаме да простим и да поправим грешката преди да е станало късно. Въпросът е дали ще съумеем да преодолеем болката, защото обикновено подобни рани оставят белег за цял живот, който непрекъснато напомня за себе си и руши доверието.

Доверието – то никога няма да бъде същото, а от там и връзката. Стомната веднъж вече е счупена и колкото и да я лепим, си личи. Белезите остават….

Затова когато се хлъзнем по наклонената плоскост на изневярата, нека помислим дали наистина сме способни да понесем цял живот да пием вода от счупена и лепена стомна само заради едно лекомислено безразсъдство и слабост. Нека помислим дали човекът, с който сме сподели живота си е заслужил болката, която ще му причиним и дали захвърляйки с лека ръка доверието в една връзка, после няма да съжаляваме.

Дори и простена, изневярата винаги си остава изневяра и никога не се забравя.