Великден се празнува 3 дни, а боядисаните яйца могат да се ядат 40 дни

„Христос Воскресе – Наистина Воскресе“

Празници Напишете коментар 2,567 Прегледи

Великденските празници свързваме винаги с пъстрите яйца. Този символ на живота е стар колкото света. Схващането, че в началото на Космоса стояло първично яйце е разпространено в много култури.

Някога хората спазвали най-строго постите и се хранили само с хляб, плодове и зеленчуци.

След Цветница започва Страстната седмица. До сряда всяка домакиня почиства своя дом и празнично подрежда всяко кътче в дома си. Както с постите се пречиства душата, така и домът ни трябва да е чист и подреден за големия празник. В сряда жените спират работа и ходят на черква. Нашите баби казват, че който продължи да работи, ще загуби уменията си за цяла година.

Велики четвъртък пък е ден за отдих и за мъжете. Вярвало се, че ако впрегнат воловете или конете за работа, през годината ще има градушки, които ще убият посевите. С тази вяра е свързан и обичая да се червят яйцата.

В четвъртък жените стават сутрин рано, за да приготвят яйцата. Боядисаните яйца се поставят в сито покрито с червен плат. Бабите излизат на двора, обръщат се на изток към изгрева и ги вдигат високо нагоре „за да ги види слънцето“.

С първото червено яйце се потриват бузките на децата „да са бели и червени“ и ги „здравосват“ с думите: „жив, здрав дядо Великден“. Яйцето се поставя при домашната икона. Там то остава до другата година, когато по черупката му се гадае за плодородието през годината. След това се носи на нивата, за да пази реколтата от градушки, а плодът да узрее.

„Червената вода“ се изсипва на чисто място в градината при цветята, там където не се тъпче. Цяла година тя ще пази дома от беди. Това вълшебство се прави с надежда за здраве и късмет. Всяка домакиня влага уменията си при украсата на яйцата – с парафин, лимонена киселина, с листа от здравец и т.н. На Велики четвъртък се месят и козунаците, и хрупкавите сладки курабийки.

На Разпети петък в църквата се прави символично погребение на Исус Христос. Тогава вярващите коленичат и се промушват под плащницата му.

В събота вечер всички християни отиват на църква. Там започва тържествена служба. Със запалени свещи тръгва шествие от хора да обикалят храма. И точно в полунощ забива камбаната! По лицата на млади и стари грейва усмивка на надежда и вяра в силата на Бога. Всички се поздравяват с „Христос Воскресе“. Всеки отнася запалената свещ в дома си за да запали домашното кандило.

А на другия ден е Великден! Млади и стари се чукат с яйца и се поздравяват с „Христос Воскресе – Наистина Воскресе“. Най-здравото яйце се нарича – борак. Великденската трапеза е очаквана и обичана от всички. На нея се слага пълна чиния с боядисани яйца, символ на възкресението, великденския хляб, украсен с венец от тесто и червени яйца, козунаците, печеното агне и курабийките. Хлябът не е обикновен. Ние, българите, го почитаме като нещо свещенно. Той е нашата основна храна, символ е на живот, благополучие и плодородие. Затова се приготвя със специално внимание. Омесваме го добре и започваме с украсата. Плетем от тестото „венец“ и го поставяме върху хляба. Слагаме и толкова червени яйца, колкото са членовете в семейството ни. С козунаци и шарени яйца даряваме и нашите кръстници.

На Великден всички се чукат с боядисани яйца, като този у когото остане здравото яйце ще бъде най-щастлив през годината. За великденските празници всяка къща е почистена, украсена, хората се обличат с нови дрехи – символ на новия живот през пролетта и възкресението на Христос. Трапезата е отрупана с вкусни ястия и сладкиши. На Великден трапезата във всеки дом трябва да е богата – обреден хляб, баница, пиле и най-вече яйца и козунак.

На Велики четвъртък се боядисват яйцата. Това трябва да стане рано сутрин преди изгрев слънце. Първото яйце трябва да е червено. С него се минава по лицето (бузките, челото и брадичката) на децата в къщата и се нарича за здраве, щастие, да са румени, засмени, бели и червени през цялата година. След това се оставя на определено място до иконата и там стои до следващия Великден. По-него се гадае каква ще бъде годината. Ако яйцето е изсъхнало – годината ще е добра и плодородна, ако се е развалило – ще е лоша и тежка за стопаните и животните в този дом. Правят се освен червени също и зелени, жълти, сини, шарени яйца. Освен с цветове яйцата се боядисват и шарят по различни начини: восък, листа, желатин. С тези яйца на Великден се “борим”, за да сме силни и здрави през цялата година.

Велики петък или Разпети петък е ден за премисляне, за душевно пречистване, за стремеж към повече доброта. Това е денят, в който е разпнат Исус Христос.

На Велика събота се правят последни приготовления за Великден. Меси се Великденска погача с червено яйце в средата и козунаци. Ако не сме успели да боядисаме всички яйца на Велики четвъртък, можем да го направим и в събота.

Традицията повелява в полунощ, в събота срещу неделя, да се ходи на църква. Камбаните ще забият защото ще дойде ден необикновен – Великден. На този ден е възкръснал нашия бог – Исус Христос, в който християните вярват и обичат. Него славят всички, които имат големи, човешки сърца. Когато в 12 часа (полунощ) зазвънят камбаните се пожелава: “Христос Воскресе!” – отговаря се: “Во истина Воскресе!”. Пожелават се здраве, щастие и се пали свещ, която се носи мълчешком до вкъщи.

Великден се празнува 3 дни, а боядисаните яйца могат да се ядат 40 дни.

В миналото на Великден млади и стари, пременени с най-новите си дрехи, излизали на мегдана и се хващали на хорото. Ходили си на гости. Най-голямата радост за децата била да се люлеят на великденската люлка – даваш едно яйце и политаш чак до небесата.