В цялата си хилядолетна история човечеството е тачило цветята и се е научило да използва техния символичен език. Откак свят светува най-светли празници се празнуват с гирлянди, венци и букети от стръкове живи цветя. А има и един ден в годината – Цветница (Връбница, според православния християнски календар той се чества винаги в неделята преди Великден), който сам е посветен на цветята и се превръща в апотеоз на тези пъстроцветни творения. В Англия, Франция и Германия Денят на цветята се празнува в първия ден на най-цветния месец – май.
Цветница, Цветна неделя, Вая, Куклин ден – неделята преди Великден е празник на цветята и на този ден завършва цикълът на моминските пролетни игри.
Привечер на Връбница на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено.
На този ден християнската църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Матей, Марко, Лука, Йоан и Христос влизат в Ерусалим на магаре. Вярващите го посрещат като разстилат пред него дрехите си и клонки от маслина и го възславят като Месиански цар. Най-рано празникът е честван в Ерусалим през IV век.
В цялата страна Цветница се почита и като голям църковен празник.
Старите легенди разказват, че цветята са ни дадени като подарък от боговете.
Затова в тях се крие някакво вълшебство и тайнственост.
Според стара християнска легенда Божията майка дала на малкия Исус остатъци от ленено платно да си играе. С ножица момчето изрязало малки цветенца,
които разпръснало по поляната около къщата. И въпреки, че било още
студено, те се превърнали в малки цветчета, носещи радост на хората.
Красотата на цветята символизира висша хармония и съвършенство.
Цветница е празник на върбите, на цветята и на младите жени. Момите, които предния ден са пазарували, стават рано и пеейки, отиват на реката.
Поставят върху върбова кора залци от обредните хлябове, наречени кукли. Едновременно пускат корите във водата. Момичето, чиято кора отиде най-далеч, става кумица. После с песни девойките се отправят у кумицата на обяд. Всички посещават църковна служба и си вземат оттам осветени върбови клонки. Вярва се, че те имат предпазна сила – затова от тях се слагат на домашната икона. Пречистват се млади невести с млади деца, ако нямат свои – с роднински.
Празникът е винаги в неделя и винаги 7 дни преди Великден. През деня младите семейства ходят на прошка у родителите си, кръстниците и у други по-стари роднини. Вечерта се нарежда трапеза, на която има риба. На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите — с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос.
Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:
* Биляна , Беляна
* Божура
* Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Венета
* Гергин(а), Гроздан(к)а
* Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а),Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а)
* Елица-Идва от Ела
* Евелина – в превод от френски означава горски орех
* Жасминали
* Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка)
* Ива (име)
* Иглика
* Калина (име), Калин, Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Камелия, Кестен
* Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Люляна, Лора, Люлина
* Маргарита, Магнолия, Малина
* Нева, Невен(а),Незабравка
* Петуния , Пламен, Паулина
* Ралица, Роза, Роксана
* Росен
* Росица
* Смилян(а), Сияна
* Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)
* Фидан(ка),Ангел(ина)
* Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветин(а)
* Череша
* Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина